Трябва да минем на диференцирани ДДС-ставки. Детските градини трябва задължително да са безплатни, категоричен е бившият председател на икономическата комисия в 44-ото Народно събрание.

Автор: Красина Кръстева, epicenter.bg

Как ще коментирате ставащото в ББР, г-н Кънев? Фирмите най-големи кредитополучатели отказаха среща с министъра, когато бяха поканени. Банката пък отказа информация на новия одитен комитет.

– Като председател на икономическата комисия в 44-ия парламент минимум пет пъти сме изслушвали ръководството на ББР. И също толкова пъти сме настоявали, че тази банка е създадена, за да обслужва малкия и среден бизнес. А вместо това тя е кредитор на големи компании със сериозни дългове.
Министърът трябваше да започне по друг начин, трябваше моментално да активира националната банка за проверка на състоянието на ББР. ББР може да бъде контролирана както се контролират търговските банки, а не просто като търговско дружество, на което принципал е министърът. Според мен самият модел на ББР е сбъркан.

– А как би трябвало да бъде?
– Няма как една банка без филиали в страната да обслужва малкия и среден бизнес. Независимо кой е на власт, за тази банка стои въпросът защо се отпускат кредити на огромни бизнеси, а не се подпомага малкия и среден бизнес. Но, ако искаме тази банка действително да обслужва малкия и среден бизнес, тя трябва да има клонова мрежа, както имат търговските банки. Клонова мрежа се създава бавно и трудно, затова държавата можеше да закупи някоя от банките, които се продаваха и да ги слеят. Неведнъж съм предлагал да се въведе унгарският или френският опит – когато има двустепенна форма на управление управляващото тяло да се избира от партията на власт, а надзорът – от опозицията. Този модел може да бъде използван и при всички дружества с мажоритарен дял на държавата или общините.
А що се отнася до кредитополучателите, които не са отишли при министъра – те не са получили пари от министъра, те са получили пари от банката. Логично е банката да ги извика на среща, на която да присъства и министърът.

– Не станаха ли много случаите, когато даден министър кани определени лица и те не се явяват. Ето и вчера строителният министър покани фирми от бранша и те не се явиха?
– Това не е нормално. В момента има едно противоборство. Съпротивата срещу служебния кабинет върви с пълна сила. Всеки ден има опити да се покаже, че служебният кабинет не прави това, за което е конструиран. Но резултатите от изборите на 4 април показаха, че нагласите на българските граждани са да се прави това, което в момента прави служебният кабинет. Прави се преглед на състоянието на държавността, на икономиката. Малко ми идва в повече този плач за кадровите действия. Много бързо забравихме 2009 г., когато ГЕРБ дойде на власт – помните каква чистка настана само в рамките на няколко месеца.

– Каква е оценката ви за служебния кабинет?
– С изключение на някои по-остри реакции на отделни министри, мисля, че кабинетът си изпълнява задачите, започвайки от смяната на всички областни управители и преглед на основни конструкции, които ще имат участие в организацията на изборите.

– Финансовият министър реши да провери всички фирми, които държат големи пари на каса. Оказа се, че земекопна фирма държи 32 милиона лева касова наличност. Как ви изглежда това?
– Това е пълен абсурд! Истината е, че цялата тази кампания започна преди две години при по-предишния министър на финансите с много шум, но в един момент нещата поутихнаха. Няма никаква логика да се държат такива огромни суми. Чисто прагматично това означава, че се изписват на каса пари, които след това ги няма.

– Как ги няма? Похарчени ли са?
– Това е черна каса. За да държите 32 милиона в брой ще ви трябват две специално оборудвани стаи със съответната охрана. Това са пари, които се изписват и изчезват по различни канали.

– Може ли да се купуват гласове на изборите с тях?
– Може, разбира се.

– За купуването на гласове са необходими много пари в брой. Може ли тези фирми с ненормално висока касова наличност да са част от веригите за купуване на гласове?
– Напълно възможно е, но нека все пак да влязат от НАП и да си направят ревизиите, да почнат да броят, да питат къде са тези 32 милиона. Най-вероятно ще намерят една купчина касови ордери, че са взети пари в брой – аванс за нещо си. Като се има предвид, че нямаш право да плащаш в брой повече от 10 000 лв., казусът става много интересен. И по-скоро е криминален.

– Пробит ли е бюджетът според вас? Според министър Асен Василев това е така. Според бившите управляващи от ГЕРБ – не.
– Тук бих повярвал по-скоро на министъра на финансите. Внимателно слушах финансовия министър – той каза, че буфери няма. Това означава, че всякакви размествания в бюджета, които може да прави служебното правителство, са само в разходната част на министерствата. Те това и правят. За друго е необходим парламент. Предполагам, че едно от първите работи, които ще направи новият парламент след 11 юли, е корекция на бюджета.

– Вие отдавна сте в бизнеса, отписвали ли са ви данъчни задължения?
– За съжаление, не ми се е случвало.

– Как се отписват 10 милиарда данъци? Какви са тези фирми, за които държавата си е затворила очите.
– Не мога да коментирам тази тема, защото не разполагам с информация. Но е пълен абсурд държавата да изостави такива огромни суми и да не си ги търси във времето. А доколкото разбирам, това са суми от времето на онази захар, която я изми дъждът (б.р.- афера за данъчни измами и пране на пари). Като цяло практиката е изключително порочна.

– В енергетиката също гърмят мини. Според министър Андрей Живков НЕК е натрупала 2 млрд. лв. дълг към БЕХ и държавата. Предишният министър Теменужка Петкова отрича. Къде е истината?
– Това, че БЕХ в момента е с над 2 милиарда дългове се знае много отдавна. Това сме го обсъждали неведнъж в парламента, в енергийната комисия, в самата зала. Има един огромен проблем, за който всяка едно правителство в последните години си затваря очите. Това е проблемът с „Марици“-те. Първият проблем е договорът с двете американски „Марици“, където по преференциални цени се изкупува скъпа енергия. Вторият проблем е още по-голям – темата с въглеродите в България, т.нар. зелена икономика. Всяка година глобата, която плащаме, за да купуваме емисии от Брюксел се увеличава с около 200 млн. лв. заради това, че нашите „Марици“ работят на въглища. Трите „Марици“ плюс мините годишно струват страшно скъпо на енергетиката. Едно от първите неща, които новото правителство трябва да направи, е да реши какво правим с „Мариците“. Това действително са десетки хиляди работници, служители и техните семейства. Но ние не можем да продължим да стоим в това състояние вечно. Не бива да се забравя и, че „Мариците“ дават 40% от електроенергията.

– Бизнесът се възстановява, но с туризмът това май не е така. Питам ви като кандидат-депутат на левицата от Бургас.
– Аз съм умерен песимист по отношение на туризма т.г. Не споделям оптимизма на някои бивши министри на туризма, според които българските туристи спасяват сектора. Това няма как да стане. Докато не се върнат тези няколко милиона чужденци, които пълнеха големите комплекси, всичко друго е обречено. Големият туризъм е в „Слънчев бряг“, „Златни пясъци“ и големите комплекси. Оттам идват парите за онези 10% от БВП, които казват се падат на туризма.
Едно от малкото хубави неща по време на пандемията бяха т.нар. кредитни ваканции. Според мен мярката 60 на 40 сработи лошо и неслучайно сега се говори за промяна на дизайна й. Защо казвам това? Една част от големите туристически фирми са с кредити към търговски банка. Кредитната ваканция обаче приключи, а туристите ги няма. Затова не е лошо министрите на икономиката и на туризма да помислят дали у нас не може да се използва моделът „Луфтханза“ в Германия. Когато спряха полетите и компанията беше в тежко състояние, държавата изкупи 25% от нея, за да се издължи към търговските банки. Задължението е за обратно изкупуване, когато ситуацията се подобри. По време на кризата през 2008 – 2009 г. по същата схема Германия спаси автомобилната си индустрия.

– Законът за публичните предприятия постигна ли изсветляване на бизнеса каквато бе целта му?
– С този закон се получи „българска работа“. Той мина през комисията, която аз водех, за да можем да изпълним част от изискванията за влизане в „чакалнята“ на еврозоната. Имахме предписание от 17 точки от Европейската комисия и Европейската централна банка, които отново повдигнаха темата за това как се управляват държавните компании и държавните дялове в предприятията. Неслучайно през последните години в българския език навлезе думата „бордовак“ – за човек без необходимата квалификация, който по партийна повеля е член на един или друг борд. Всяка една партия, като дойде на власт разчиства бордовете и слага на хранилка свои „бордоваци“ – активисти, които получават едни не малки заплати. Затова на две от заседанията на нашата комисия, когато разглеждахме Закона за публичните финанси, се прие държавата да дава своите предложения в бордовете, но в миноритарната квота да бъдат независими експерти, които да контролират работата на изпълнителното тяло. Законът се прие, рапортувахме в Брюксел, че работата е свършена, но Министерството на икономиката изработи наредба за прилагане на закона. И освен квотата, която се определя от министерствата, т.нар. експертна квота също се напълни с представители на ГЕРБ или на техните коалиционни партньори. Затова казвам, че свършихме работата по български. Тази наредба трябва да се преразгледа бързо.

– Какви са вашите очаквания за изборите на 11 юли?
– Предполагам, че основната група играчи ще бъде същата с известно разбутване на процентите, които ще вземат.

– Щом е така, ще има ли правителство или не?
– Мисля, че ще има. Моделът на Румен Радев с този служебен кабинет не е лош. Българските граждани едва ли ще издържат трети избори в рамките на половин година. Това е пагубно и за българския бизнес. С инвестициите нещата са изключително тревожни. Но намаляха и паричните преводи, които правеха нашите сънародници зад граница (преди годишно влизаха по 5 млрд. лв. за консумация), което означава, че българското семейство остана без свободни пари. От друга страна виждаме ерозия на ГЕРБ, не може да си 12 години на власт и да не започне ерозия и да не омръзнеш на всички. ГЕРБ, за съжаление, не можаха да разберат, че омръзнаха. Това врастване, вкопаване във всички сфери на живота пречи на икономиката.

– Сега е на мода разговорът за това „докъде са ни докарали ГЕРБ“.
– Ще дам два примера и ще оставя тази тема, защото българските бизнес, а и гражданите искат да знаят какво ще бъде, а не толкова какво е било.
Примерите – в момента българският гражданин има два пъти по-малко доходи, отколкото гръцкият си съсед. И това не са партийни задявки, а официални данни на Евростат. Освен това ние сме с 50% по-бедни от румънците, а през 2007 г. ние влязохме с почти еднакви данни в ЕС. Колкото и ГЕРБ да се бият в гърдите, налице е сериозно изоставане. Литва и Словакия са с 25% по-богати от нас, Латвия и Унгария – с 30%. Излиза, че 12 години сме се влачили по корем.

Но аз ще обърна внимание и на парламентарните практики, които въведе ГЕРБ.
В Закона за индустриалните паркове, например, се направи пълен ремонт на Закона за енергетиката чрез преходните и заключителни разпоредби.
В парламента стана навик законопроектите да се преправят коренно между първо и второ четени или законопроекти да се внасят от народни представители. В 44-ото Народно събрание Министерският съвет е внесъл 378 закона, от които ратификациите са 104, т.е. МС е внесъл 204 закона по правилника – минава се на съгласуване по министерства, преди това се минава ОВОС и т.н. Законопроектите, внасяни от народни представители (437 в 44-я парламент), не минават по този път. Те влизат директно в комисиите, а после – в пленарната зала.
Ще спомена и състава на парламента – имаше само 27 юристи. Дори в правната комисия от 22-а депутати, петима не бяха юристи.

– И какво трябва да се направи, за да не сме толкова бедни в сравнение с европейските си съседи?
– Реформи! България има въпиеща нужда от реформи. Неистово се нуждаем от административна реформа, от здравна реформа. През последните 12 години не бе проведена нито една радикална реформа. Според мен единственият успех, който постигнахме след влизането ни в ЕС, е влизането в ERM II.
Болниците не може да продължават да бъдат търговски дружества. Цените на лекарствата изстискват почти всички пари на пенсионерите. Може да има държавно аптечно предприятие, което да обслужва само децата и пенсионерите. Вече има хиляди обезлюдени селища в България, където не можеш да си купиш и елементарни хапчета. Какъв е проблемът да се знае, че веднъж седмично в това село „идва аптечката“. Объркан е целият модел с концесиите на плажовете. Вижте гръцкия, италианския модел!
През 2005 г. в нашия парламент се създаде подкомисия за контрол на бюджета. Оказа се, че в почти всички останали европейски парламенти, това е комисия. Сега как е? Битката за бюджета приключва през ноември – декември, когато той се приема и финансовата баница се разпределя. След това Сметната палата проверява през две – четири години. За това време министърът си е отишъл, я го глобят, я – не. Затова трябва да има комисия, която текущо да контроли бюджета и тази комисия да се оглавява от опозицията. В Унгария е така, във Франция е така, в Полша. Във Франция и в Германия бюджетната комисия се управлява от опозицията. Има много неща, които трябва да се направят. Темата с учебниците, например. Направете едно държавно издателство. Какво е това чудо – годишно около 100 млн. лв. се харчат за една сурия учебници.
Трябва да се намери балансът между държавните и частните интереси, защото сега, когато всичко е наред, бизнесът казва – не ни трябва държава, ограничете я, но когато стане зле – олеле, държавата да ни спасява.
Задължително трябва да минем и на диференцирани ДДС-ставки. Детските градини трябва задължително да са безплатни. По изчисление на бившия социален министър Ивайло Калфин за това са нужни 800 млн. лв. за 4 години.