Министерство на икономиката и индустрията

Министерство на труда и социалната политика

Министерство на земеделието

Министерство на туризма

 МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА

  1. Състояние на икономиката и индустрията и предприети действия:

Въпреки, че кризата в вследствие от COVID-19 и военния конфликт в Украйна нанесоха негативни последици върху нашата икономика, в макроикономически аспект страната ни е стабилна и българското правителство полага всички усилия за преодоляване трудностите.

През 2021 г. икономиката започна да преодолява последствията от корона-кризата. Положителната тенденция продължава и през 2022 г., като през първото тримесечие е отчетено увеличение на БВП с 4.0% на годишна база. По ръст на БВП през първото тримесечие на 2022 г. България е на 18-то място сред 27-те страни-членки на ЕС.

Докато кризата с коронавируса доведе до занижена инфлация поради намалено търсене на определени стоки и услуги, то настоящата ситуация в международен план има обратен ефект – намаленото предлагане на определени суровини и нарушените вериги на доставки водят до повишаване на цените. От началото на 2022 г. се отчита тенденция на нарастване на инфлационния натиск. Изменението на хармонизирания индекс на потребителските цени през май 2022 г. е 13.4%. В тази връзка Парламентът, правителството и в частност Министерството на икономиката и индустрията предприеха мерки за справяне  с кризисната ситуация, като конкретните данни и резултати и мерки са описани по-долу, както следва:

  1. 1. Конкретни данни:
  • От началото на 2022 г. се отчита засилено възстановяване на индустрията и индексът на промишленото производство отчете среден ръст от 17.7% на годишна база. Стойността на показателя за май 2022 г. е 128.5%, което нарежда България на 12-то място в ЕС.
  • От началото на 2022 г. ръстът на индекса в преработващата промишленост се увеличава и през май достигна 21.1% на годишна основа, в сравнение с 18.4% през април и 13.1% през март. Почти всички отрасли на индустрията отбелязват растеж на годишна база.
  • През първото тримесечие на 2022 г. индексът на оборота в туризма, като един от най-засегнатите от пандемият-*а браншове достигна 121.7% при база 2015 г. За сравнение през първо тримесечие на предходната година индексът на оборота в туризма (сектор „Хотелиерство и ресторантьорство) е само 66.3%.
  • От началото на 2022 г. строителството отчита ръст с 3.5% на годишна база през януари и с 3.7% през февруари. През май 2022 г. индексът на строителната продукция нараства с 5.8% на годишна база.
  • Ръстът на индекса на оборота в търговията през май 2022 г. е 7.0%. В началото на 2022 г. индексът забавя ръстът си от началото на годината, но от май 2022 г. отново отчита повишение.
  • За периода януари-април 2022 г. износът нарасна с 33.6%, а вносът с 40.5%. България е на 3-то място по ръст на износа сред 27-те страни членки на ЕС през април 2022 г. в сравнение със същия месец на предходната година.
  • Безработицата в страната бе повлияна от здравната криза, но ефектът бе с временен характер. След премахване на ограничителните мерки и активизиране на икономическите процеси пазара на труда отчете тенденция на възстановяване. През 2022 г. равнището на безработица в страната продължи да плавно да намалява, като от 4.9% през януари 2022 г. през май тя достигна 4.5%. През май 2022 г. България е на 9 място по най-ниска безработица сред 27-те страни-членки на ЕС.
  • Бруто капиталообразуването (инвестициите) през първото тримесечие на 2022 г. е в размер на 6.6 млрд. лв. и нараства с 57% спрямо първото тримесечие на 2021 г. Това ни дава основания да считаме, че вътрешните инвестиции се възстановяват. От началото на 2022 г. преките чуждестранни инвестиции са на стойност 653.2 млн. евро.
  • През 2022 г. две кредитни агенции потвърдиха дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България. Според Международната рейтингова агенция Standard & Poor’s Global Ratings перспективата пред рейтинга остава стабилна, а агенция Fitch Ratings потвърди за положителна перспектива.
  1. Мерки за подкрепа на бизнеса и гражданите:

Мерките предвиждат засилване на държавната подкрепа в две основни направления – мерки за подкрепа на бизнеса и пакет от социални мерки. Предвидени са различни по характер инструменти и механизми на подкрепа, в т.ч:

  • Компенсация на нарастването на цената на моторни горива в размер на 0,25 лв. на литър/килограм гориво;
  • Компенсации на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „ден напред“ на „БНЕБ“ – ЕАД, за съответния месец и базовата цена в размер 250 лв./MWh за периода от 1 юли 2022 г. до 31 декември 2022 г.;
  • Субсидии за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм;
  • Намаляване на ставка на данъка върху добавената стойност с 9 на сто за:

o       доставката на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната

o       доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;

o       доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки;

o       доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца;

o       доставки на бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни;

o       доставка на обща туристическа услуга както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници;

o       доставка на услуга за използване на спортни съоръжения.

  • Нулева ставка на данъка се прилага при:

o       доставка на хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки;

o       при акциз на електрическата енергия, втечнения нефтен газ и природния газ в срок до 30 юни 2025 г.

  1. Област на действие „Защита на потребителите“:
  2. 1. Законодателни инициативи, предприети от Министерство на икономиката и индустрията:
  • Приет Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, въвеждащ изискванията на Директива (ЕС) 2019/2161 на ЕП и на Съвета за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в националното законодателство, приет от 47-то НС и публикуван в ДВ бр. 20 от 11 март 2022 г., в сила от 28 май т.г. Законът има за цел постигане на ефективно прилагане на правилата за защита на потребителите и адаптиране разпоредбите на законодателството за защита на потребителите към условията на цифровата икономика и по-специално: улесняване на пазаруването в Интернет чрез предоставяне на допълнителна полезна информация за потребителите, забраната на двойния стандарт при потребителските стоки като нелоялна практика, увеличаване размера на санкциите за най-разпространените нарушения и др.;
  • Изготвен проект на Закон за събиране на вземания по потребителски договори, внесен в НС от Министерски съвет на 6 април 2022 г. и приет на първо четене на 12 май 2022 г. Проектът на закон има за цел прекратяване на лошите практики на колекторските фирми чрез въвеждане на строги и ясни правила, забраняващи натиска над гражданите, изсветляващи работата на колекторските фирми и постигащи реален баланс между търсене на задължения и запазване на човешките права и достойнство на потребителите;
  • Изготвен проект на Закон за представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. Проектът на закон има за цел въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 на Съвета и на Европейския парламент. Министерството има готовност в кратък срок да внесе проекта на закон за разглеждане на заседание на Министерски съвет и след това за разглеждане в Народното събрание. Проектът предвижда нови средства за правна защита на потребителите, без заплащане на такси с възможности за присъждане на обезщетения при увредени интереси на големи групи потребители.
  1. 2. Действия по прилагане за законодателството за защита на потребителите от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията:
  • Във връзка с анонсираното повишаване на цените на предлаганите услуги от страна на мобилните оператори, през декември 2021 г. на два от тях беше забранено да увеличат цените със задна дата с размера на инфлационния индекс за 2020 година. Така направеното увеличение с натрупване на индекса за две години представляваше прилагане на нелоялна търговска практика и беше в разрез с предвидената възможност в потребителските договори за увеличаване на цените на услугите;
  • Във връзка с антикризисния пакет с мерки, целящи да подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентната криза, Комисията за защита на потребителите разработи и прие Програма за наблюдение на цените на предлаганите за продажба стоки от първа необходимост в търговски обекти на територията на страната и спазване изискванията на Закона за защита на потребителите. Целта на програмата е наблюдение на стоки от първа необходимост в търговски обекти и осъществяване на контрол при обозначаване и обявяване цените на предлаганите стоки за осигуряване на оптимална защита интересите на потребителите. През периода от месец юни до месец септември 2022 г. ще се извършват проверки в изпълнение на тази програма. Целта на програмата е наблюдение на стоки от първа необходимост в търговски обекти и осъществяване на контрол при обозначаване и обявяване цените на предлаганите стоки за осигуряване на оптимална защита интересите на потребителите. Проверките се извършват в търговски обекти по утвърден график за обозначаване на цените, спазване на изискванията при обявяване на намаления и верността на информацията, относно начина на предлагане на стоките. При периодичните проверки се следи за цените на 12 вида стоки. Част от тази програма е и наблюдението на цените на горивата отново във всеки от областните градове. През месец юни са извършени 116 броя проверки, а от началото на месец юли до момента 56 броя проверки;
  • От 01.07.2022 г. КЗП извършва и проверки в търговски обекти с цел наблюдение на цените на предлагания за продажба хляб и брашно във връзка с приетите мерки за начисляване на 0% ДДС, като до момента са извършени 174 броя проверки;
  • С цел защита икономическите интереси на потребителите, през месец март 2022 г. от служители на КЗП са извършени общо 666 бр. проверки (физически и документални проверки), от които: 192 бр. на бензиностанции (национални вериги и локални такива) и 467 бр. на магазини за хранителни стоки (национални търговски вериги и местни, включително магазини за плодове и зеленчуци) на територията на цялата страна по отношение правото на информация при обозначаване цените на предлагани за продажба стоки от първа необходимост (олио и горива), както и за: съответствието на обявените цени с тези, които се маркират в касовия бон при покупката; по отношение осигуряване от търговците на налични количества за продажба; събиране на документи и доказателства за произнасяне по Раздел III Нелоялни търговски практики от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид установените факти и обстоятелства при проверките, с писмо изх. № Ц-00-809/10.03.2022 г. е сезирана Комисията за защита на конкуренцията за предприемане на действия по компетентност по отношение на констатирани случаи, в които е налице липса на предлагане и/или недостатъчни складови наличности на хранителни стоки от първа необходимост – слънчогледово олио, въпреки анонсирането им в рекламни брошури и интернет страници;
  • В изпълнение на дейностите от КЗП като Контактна точка за България в Системата за бърз обмен на информация между страните-членки и Европейската комисия за мерките и действията, предприети относно потребителските нехранителни стоки, представляващи риск за здравето и безопасността на потребителите – SAFETY GATE/RAPEX, на 25.04.2022 г. служители на КЗП взеха участие в проведена онлайн среща – медийно събитие на Системата за бързо алармиране (SAFETY GATE/RAPEX), на която комисарят на ГД „Правосъдие и потребители“ към ЕК представи накратко информация за дейността по системата РАПЕКС през 2021 г., съгласно която органите от 30 участващи държави в мрежата Safety Gate (държави-членки на ЕС, плюс Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) са предприели общо 4 965 последващи действия /реакции/ във връзка с изпратените чрез системата Safety Gate 2 142 сигнала за мерки, предприети срещу опасни продукти. В резултат на подадените 66 бр. нотификации и 489 бр. реакции, България се нарежда на 7-мо място по подадени нотификации и на 1-во място по подадени реакции /всички изпратени нотификации са за стоки от компетенциите на КЗП, а от изпратените реакции – 7 бр. от компетенциите на ДАМТН и 1 бр. от компетенциите на МЗ, останалите 481 бр. реакции са за стоки от компетенциите на КЗП/.

В изпълнение на поставените цели, през първото шестмесечие на 2022 г. от КЗП са извършени общо 12 791 бр. инспекции.

Съобразно по-често прилаганите нормативни актове, по които институцията има вменени контролни правомощия, са постигнати следните резултати:

  • По ЗЗП и подзаконовите актове към него – 8516 бр. инспекции;
  • По Закона за туризма и подзаконовите актове към него – 3419 бр. инспекции;
  • По Закона за потребителския кредит – 100 бр. инспекции;
  • По Закона за електронната търговия – 28 бр. инспекции;
  • По Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – 11 бр. инспекции.

II.3. Провеждане на диалог със сдруженията на потребителите:

  • Проведени са регулярни срещи с представителите на неправителствените организации за защита на потребителите, на които бяха обсъдени най-важните и наболели теми, касаещи правата на потребителите. Бяха взети решения, които да доведат до по-добра координация в работата на КЗП, МИИ и тези организации, което неминуемо ще доведе до повишаване на нивото на защита на потребителите;
  • Актуализиран е съставът на Националния съвет за защита на потребителите;
  • Открита е процедура за финансиране на представителните сдружения на потребителите за 2022 година. В рамките на процедурата, на представителните сдружения на потребителите ще бъдат предоставени 70 000 лв.

II.4. Участие в работните органи на Съвета на ЕС за изготвяне на ново европейско законодателство за защита на потребителите:

Експерти на министерството взеха активно участие в обсъжданията в Съвета на ЕС на следните предложения за ново законодателство за защита на потребителите:

  • Предложение за регламент за обща безопасност на продуктите;
  • Предложение за нова Директива 2008/48/ЕС за потребителските кредити;
  • Предложение за директива за овластяване на потребителите в условията на Зеления преход;
  • Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние.

II.5. Започване на преговори за присъединяване на страната към ОИСР:

Експерти на министерството и на Комисията за защита на потребителите започнаха подготовка за извършване оценка на съответствието на българското законодателство с правните инструменти на ОИСР за защита на потребителите.

III. Държавна консолидационна компания (ДКК) ЕАД:

III.1. Състояние на ДКК ЕАД към 31.12.2021 г.:

  • Оперативната дейност към 31.12.2021 г. е била в пасивно състояние;
  • Допуснато е непогасяване на кредитни задължения и влизане в сила на неустойки по необслужени кредити на дъщерни дружества;
  • Заварено е задължение във формата на голям кредит на ДКК към ББР в размер на 147 647 105 лева;
  • Задлъжнялост на дъщерните дружества към ДКК ЕАД и обратно;
  • Констатации и препоръки на Сметната палата и АДФИ;
  • Начислени дивиденти за 2020 г.- 29 033 474.66 лева ( платени 18 330 040 лева, представляващи 63%).
  • Парични наличности по банкови сметки към 31.12.2021 г. – 34 790 634.91 лв.

III.2. Състояние на ДКК ЕАД към 30.06.2022  г.:

  • Финансовата стабилност на ДКК е запазена към 30.06.2022 г.
  • Приходите за посочения период от оперативна дейност са 187 000 лева;
  • Приходи от дивиденти за 2021 г.- 20 590 319.82 лева (представляващи 100%);
  • Към 30.06.2022 г. са събрани всички дължими дивиденти от дъщерните дружества за 2021 г.;
  • Погасен е изцяло от дъщерно дружество (ВМЗ) просрочен заем по изтекъл договор, ведно с лихви и неустойки;
  • ДКК частично и предсрочно е направила погасяване в размер на 12 000 000 лева по получен банков кредит от ББР;
  • Изплатен е заем към дъщерно дружество (Ел Би Булгарикум) в размер на 7 254 441.67 лева ( 100% върнат);
  • Парични наличности по банкови сметки към 30.06.2022 г. – 46 106 110.85 лв.

III.3. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА НА ДКК ЕАД:

В системата на ДКК ЕАД е въведено адекватно възнаграждение и ваучери за работещите: например в Ел Би Булгарикум, Кинтекс, ВМЗ и др. Допълнителни мерки са предприети и с оглед инфлацията. Например във ВМЗ е въведен социален пакет, включващ кетъринг, подобряване условията на труд, ваучери за работещите. Възобновено е традиционно задължение на работодателя работещите в специални условия да получават кисело мляко, както и е предоставена оборудвана линейка за ползване от работещите в завода при спешни случаи.

Повишаване на заплатите на служителите във ВМЗ – Сопот с 200 лв.

III.4. Иновационна политика на ДКК ЕАД:

  • В Ел БИ Булгарикум е открита нова акредитирана лаборатория за научно-изследователска дейност;
  • В ход е закупуването на нова поточна линия за производство на млечни продукти в завода на Ел БИ Булгарикум в гр. Видин;
  • В Ел БИ Булгарикум е получена е оферта за създаване на българо-японско дружество за осъществяване на съвместна дейност и прилагане на добри иновативни практики;
  • В края на месец юни 2022 г. Кинтекс ЕАД подписа договор с контрагент от съществено значение за дейността на дружеството;
  1. Национална компания Индустриални зони ЕАД:

IV.1. Представяне:

Осем опериращи индустриални парка:

  • Индустриален парк София – Божурище
  • Индустриален и логистичен парк – Бургас
  • Индустриален парк Видин
  • Свободна зона Русе
  • Индустриална зона Свиленград
  • Транзитна търговска зона– Варна
  • Индустриална зона Загоре
  • Индустриален парк Плевен – Телиш

Пет парка в процес на развитие

  • Индустриален парк Карлово
  • Индустриален парк Суворово – Варна Запад
  • Индустриална зона Кърджали
  • Високотехнологичен производствен парк – Симитли
  • Индустриален парк София – Запад /Красна поляна/
  • Терени в гр. Китен и гр. Пловдив

IV.2. Отчет за дейността за периода:

  • През м. май и м. юни 2022 г. са финализирани 3 процедури за продажба в ИП София – Божурище, постъпленията от които възлизат на 27 722 144 лв.;
  • Предстои финализиране на още една процедура, като очакваните приходи са над 5 млн. лв.;
  • Изготвени са 3 предварителни договора, един от които е подписан, предстои подписването и на другите два;
  • Подадени са общо 15 бр. заявления за инвестиционно намерение /за сравнение през 2021 г. те са 4 бр./;
  • Изразен е инвеститорски интерес от 40 компании /през 2021 г. – 17 компании/;
  • Стартирана е процедура за отдаване под наем на земеделски земи в Телиш и Божурище;
  • Предстои стартиране процедура за отдаване под наем на офиси в адм. сграда в ИП София- Божурище;
  • Актуализирана е таксата за поддръжка.

IV.3. Приоритетни дейности на НКИЗ ЕАД, планирани през 2022 и 2023 г.:

Цел: Утвърждаване на НКИЗ като основен играч на пазара за индустриални имоти в регионален план чрез привличане на стратегически инвеститори в държавните индустриални паркове.

  • Влязъл в сила специализиран ПУП на ИП София-Божурище;
  • Предстои изграждане на паркинг за 100 паркоместа на територията на Парка;
  • Изграждане на нова паркова среда, съвместно със студенти от „Лесотехнически университет“ – София по проект „Допълващо застрояване с обслужваща функция – офис към съществуваща административна сграда и благоустрояване на зелени площи с изграждане на площадка за фитнес на открито“. Студентите разработиха проект по част „Паркоустройство и благоустройство“;
  • Продължава изграждането на техническата инфраструктура на територията на парка за бъдещите инвеститори;
  • Предстои реализацията на инвестиционно намерение за комплексно решаване на превенцията от наводнения на територията на ИП София-Божурище.
  • Изграждане на електрическа подстанция;
  • Стартиране на процедурите във връзка с изграждане на нова пътна връзка, свързваща Индустриален парк София Божурище с бул. „Царица Йоанна“;
  • Старт на работата на най-малко 5 нови предприятия в Божурище;
  • Рехабилитация и развитие на ИП-Видин;
  • Успешно приключване на настоящите напреднали преговори с инвеститори;

IV.4. Финансово състояние към 30.06.2022 г.:

Доброто финансово състояние на дружеството се потвърждава и от стойностите на изпълнение на заложените в Бизнес-програмата показатели за рентабилност на собствения капитал – 31%, рентабилност на приходи от оперативна дейност – 5%   и капитализация на активите – 31%. При успешно финализиране на преговорите, които са в ход с потенциални инвеститори, очакваните постъпления до края на 2022 година от продажба на имоти са в размер над 18 408 000 лв. Очакваните инвестиции са над 45 милиона лв. и ще осигурят над 110 нови работни места. Анализът на дейността сочи стабилно финансово състояние, като дружеството не очаква затруднения в средносрочен план, както и очаква постоянно генерира приходи и планирано обслужване на задължения си.

  1. Международна дейност:

V.1.   Усъвършенстване на договорно-правната рамка

  • Изготвен проект на Решение на МС за номиниране на председателите на българските части на Междуправителствените комисии за икономическо сътрудничество и проект на Решение на МС за определяне на председател на българската част на Смесената междуправителствена комисия „България – Баден-Вюртемберг“ /приключена съгласователна процедура/.
  • Изготвен проект на Решение на МС относно българския състав към Международно бюро по изложенията /МБИ/ в Париж /приключена съгласувателна процедура/.
  • Предприемат се действия за активизиране на отношенията със страните от Западните Балкани, насочени към усъвършенстване на договорно-правната рамка и реализиране на конкретни инициативи за насърчаване на междуфирменото коопериране и реализиране на съвместни проекти в приоритетни области.
  • Стартирани разговори с МВнР във връзка с изготвяне на проект на концепция за външноикономическа политика, предвидена в коалиционното споразумение.
  • В областта на усъвършенстване на двустранната договорно-правна рамка бе съгласуван проект на Протокол за внасяне на изменения в Споразумението между Правителството на Република България и Правителството на Република Казахстан за икономическо сътрудничество, подписано на 3 октомври 2011 г.
  • Активно се работи по съгласуване на текста на Статут за учредяване на българо-саудитска междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество и финализиране текста на Споразумение за насърчаване и взаимна защита на инвестициите с ОАЕ.

V.2.   Междуинституционален диалог

  • Активизиране и бъдещо развитие на икономическите отношения с Република Северна Македония – участие на министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова в заседанието на правителствата на Република България и Република Северна Македония на 25 януари 2022 г. в София. В резултат на постигнатите договорености на 1 февруари 2022 г. в Скопие е проведена среща на създадената със Заповед на министър-председателя Работна група икономика, търговия и иновации. На срещата са договорени конкретни действия на двете страни за институционално сътрудничество и подпомагане на бизнеса в различни сектори, по които вече сe предприемат съответните действия.
  • Проведена среща на заместник министър-председателя и министър на икономиката и индустрията с министъра на икономиката на Косово Артане Ризваноли, на която са обсъдени възможностите за активизиране на икономическите отношения между двете страни.
  • Проведени срещи на ръководството на Министерство на икономиката и индустрията с посланика на Федерална република Германия, с посланика на Италия и с посланика на Испания, с посланиците на САЩ, Япония и Виетнам, на които са обсъдени възможности за разширяване на сътрудничеството, привличане на инвестиции и установяване на нови партньорски връзки между представителите на бизнеса.
  • Проведено заседание на Работната група за икономическо сътрудничество с Чехия, на което са договорени конкретни направления за развитие на сътрудничество в области като търговия, инвестиции, иновации, енергетика и минен сектор, отбрана и сигурност, транспорт.
  • Проведена среща с държавен секретар в германското Федерално министерство на икономиката и опазване на климата, на която са обсъдени конкретни действия за преобразуване на Българо-германския съвет за коопериране с цел повишаване на неговата ефективност като институционална рамка на двустранните отношения.
  • Заместник министър-председателят и министър на икономиката и индустрията беше домакин на работно посещение на министъра на търговията на Република Турция Мехмет Муш. На срещите са обсъдени приоритетни въпроси в двустранните икономически отношения и бъдещи съвместни инициативи.
  • Възможностите за развитие на икономическо сътрудничество, реализиране на съвместни инициативи и насърчаване на бизнес партньорството са обсъдени на срещи с новозаминаващия посланик на Република България в Босна и Херцеговина и с нерезидентния извънреден и пълномощен посланик на Република България в Естония, Латвия и Литва със седалище в София. По време на среща с посланика на Република България в Белград, Сърбия, са обсъдени възможностите за провеждане на двустранен бизнес форум в регионите с българско национално малцинство.
  • Министърът на икономиката и индустрията беше домакин на посещение на министъра на икономиката и планирането на Кралство Саудитска Арабия. По време на срещата между двамата бяха обсъдени възможностите за активизиране на двустранните търговско-икономически отношения и бе представена кандидатурата на Саудитска Арабия за домакин на ЕКСПО 2030.
  • Проведена среща на министъра на икономиката и индустрията, с г-жа Парк Енна, посланик по международни отношения на Бусан, Република Корея, за обсъждане кандидатурата на Корея за домакинство на ЕКСПО 2030 и възможностите за сътрудничество.
  • Проведена среща на г-н Димитър Маргаритов, заместник-министър на икономиката и индустрията, с г-н Маруан Абуд, кмет/губернатор на Бейрут, Ливанска република
  • Подготвена търговско-икономическата част за срещата на върха ЕС – Африкански съюз с участието на министър-председателя на Република България на 17-18 февруари 2022 г.
  • Подготовка на Доклад и Презентация за зам.-министър Димитър Данчев, във връзка с участието му с лекция „Приоритети и стратегии на настоящата външноикономическа политика на Република България“ пред специализирания курс „Икономическа дипломация“, МВнР;
  • Задълбочаване на взаимното търговско-икономическо сътрудничество и поддържане и активизиране на двустранния диалог със страните от региона на Централна Азия.

V.3.   Подкрепа на бизнеса и привличане на инвестиции

  • Продължава интензивния диалог с водещи европейски партньори за разширяване на институционалното сътрудничество, насърчаване на инвестиционния интерес към България и подкрепа за бизнеса. Участие в уебинар на тема „Bridging the gap between the Nordics, Bulgaria and the South Eastern European countries in biotech, EU science and digital healthcare“, насочен към активизиране на икономическите връзки със скандинавските държави.
  • Проведена среща с главния управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, на която са обсъдени възможностите за продължаване на успешното партньорство, реализиране на съвместни инициативи и презентиране на българските индустриални зони в Германия.
  • Проведени срещи с компании от Германия, Италия и Швейцария за обсъждане на възможностите за реализиране на инвестиционни проекти в България.
  • Проведена среща на г-н Калоян Методиев, началник на политическия кабинет и г-н Димитър Данчев, заместник-министър на икономиката и индустрията, с г-н Искендер Каплан, собственик на „Милат Халъ Синайи Ве Тиджарет А.Ш.“, Турция, за оказване на съдействие относно регистрацията на българското подразделение на компанията пред египетските власти като вносител на стоки в страната и по възникнал казус със задържани от митническите власти в Казабланка, Кралство Мароко, част от контейнерите на компанията, предназначени за внос в страната.
  • Проведена среща на заместник-министър на икономиката и индустрията, с г-н Амитабх Вардхан, собственик на индийската компания „Сине Гранд“ за обсъждане на възможностите за разширяване на инвестицията му в България.
  • Участие на заместник-министър на икономиката и индустрията, в уебинар с марокански и български бизнес.
  • Стартирана подготовка по създаването на Бизнес платформа България-Нигерия и онлайн събитие за представянето й.
  • Оказване на съдействие за продажбата на МВ „Янтра“ – Габрово, чрез българските СТИВ зад граница.
  • Чрез Службите по търговско-икономически въпроси оказано съдействие на български компании за намиране на партньори и навлизане на нови пазари.
  • Подпомагане на българския бизнес чрез предоставяне на информация за предстоящи онлайн изложения, конференции и уебинари, обявени международни търгове, в които биха могли да участват заинтересовани български фирми.

V.4.   Аналитично-проучвателна дейност

  • Проучване на опита на всички страни по отношение на:

–        Практика, процедури и условия за обявяване на форсмажор;

–        Социално-икономически мерки, предприети от съответните правителства вследствие на високите цени на електроенергията, ограничените доставки на горива и др. негативни последици от пандемията, войната в Украйна и наложените санкции на Русия и Беларус.

  • Проучване на опита на страните-членки на ЕС по отношение на:

–        Закон за личния фалит и регламенти по отношение на физически лица;

–        Структура и функции на държавни компании, които извършват търговия с петрол и петролни продукти;

–        Стратегия за участие на държавата в публичните предприятия, методики за оценка на управлението на държавните предприятия в ЕС;

–        Изисквания за производство на тютюневи изделия.

  •        Изготвяне на анализи и справочни материали във връзка с поетапното въвеждане и разширяване на ограничителни мерки от страна на ЕС спрямо Руската федерация и Република Беларус в отговор на решението на Русия да признае Донецка и Луганска област за независими образувания и военна агресия срещу Украйна;
  • Укрепване на капацитета на Службите за търговско-икономически връзки.
  1. Политика за борба с корупцията:

През посочения период от министъра на икономиката и индустрията са изпратени следните сигнали към прокуратурата, във връзка с компетентността му, както следва:

– Писмо изх. № 11-00-67/14.02.2022 г. до Главния прокурор на Република България относно дейности, свързани с участието на България в ЕКСПО 2020 в Дубай;

– Писмо изх. №94-21-18/18.04.2022 г. до Ръководител на Софийска градска прокуратура относно постъпили сигнали в Министерството на икономиката и индустрията относно твърдения за  нарушения и злоупотреби в „Кинтекс“ ЕАД;

– Писмо изх. №12-00-95/20.06.2022 г. до Главния прокурор на Република България относно доклад за извършена финансова инспекция в „Монтажи“ ЕАД от Агенцията за държавна финансова инспекция и заключенията към него, свързани с ремонти на язовири и изграждане на водопровод за нуждите на гр. Перник.

 

 

 

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

За първо полугодие на 2022 г. Министерство на труда и социалната политика реализира редица инициативи и изпълни краткосрочни задачи, някои от тях със стратегическо значение. Те са разпределени по области на политики, както следва:

 

  1. Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция

 

ПОСТИЖЕНИЯ

  • Реализирането на мярката 60/40 и изпълнението на Националния план за действие по заетостта за 2022 г. спомогна за запазване и повишаване на заетостта и поддържане на ниски нива на безработицата. В рамките на една година броят на заетите лица се повиши с около 40 хил. лица[1], а равнището на регистрирана безработица се запази на исторически най-ниски нива: 4,5% за м. май 2022 г. при 5,7% година по-рано (м. май 2021 г.)
  • По мярката 60/40 към 16 юни 2022 г. са изплатени средства в размер на 1 917 583 073 лв., с които са подпомогнати 13 667 работодатели и е запазена заетостта на 334 309 работници и служители. Само за месеците януари и февруари 2022 г. по мярката (ПМС № 482 от 2021 г.) са изплатени над 95 млн. лв. за запазване заетостта на 78 015 работници и служители в 3 668 фирми. С ПМС № 40 от 2021 г. срокът на мярката е удължен до края на м. юни 2022 г.
  • С увеличен финансов ресурс от 50 млн. лв. по Национален план за действие по заетостта за 2022 г. със 123 млн. лв. ще бъде осигурена заетост на повече от 22 хиляди безработни лица, а 11 хиляди безработни ще бъдат обучени по различни професии.
  • Към 17 юни 2022 г. от Агенцията по заетостта са информирани и консултирани 31 300 украински граждани за възможностите за обучение и работа в България, от който 16 200 лица са консултирани в бюрата по труда, а 15 100 лица чрез създадени мобилни екипи към бюрата по труда. 3 000 са регистрираните в ДБТ като безработни търсещи работа лица с временна закрила, като 2 120 лица са започнали работа чрез трудово посредничество, в т.ч. по програми и мерки за заетост. Към 15 юни 2022 г. над 5 600 са наетите на трудов договор украински граждани с временна закрила в България.
  • Чрез реализацията на Проект „Солидарност“, финансиран по ОП РЧР 2014-2020 г. с финансов ресурс от 23,8 млн. лв. ще се осигури подкрепа на 9 054 лица с временна закрила, а на 4 875 лица ще се осигури заетост.

 

ПРЕДСТОЯЩИ

Дейности за развитието на пазара на труда

  • Изготвяне на предложения за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), с които да се отразят новите реалности на пазара на труда, вкл. свързани с технологичния и зеления преход, с недостатъчното предлагане на работна сила и промененото търсене на кадри с определени характеристики.
  • Разработване на Механизъм за активиране чрез обмен на информация между институциите с оглед съставяне на регистър с данни за икономически неактивните лица (16-65 г.) и за осъществената работа с тях с оглед активирането на пазара на труда и включване в заетост.

 

  1. Политика в областта на трудовите и осигурителните отношения

ПОСТИЖЕНИЯ

  • През шестте месеца на 2022 г. се изплатиха допълнителни суми към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лв., т.нар. „Ковид добавка“. На около 1 068 000 пенсионери се изплати и разликата между получения през януари 2022 г. доход от пенсии с включени 60 лв. и дохода от пенсии за декември 2021 г. с включена „Ковид добавка“ от 120 лв. По този начин не се допусна намаление на дохода на пенсионерите през зимните месеци, когато се повишиха цените на електро и топло енергията.
  • От 1 април 2022 г. се увеличи размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 650 лв. на 710 лв., с което се повишиха размерите на плащанията на над 80 000 родители с обезщетение през годината, 40 000 средно на месец. По този начин се запази възприетият от 1 октомври 2021г. подход за определяне на това обезщетение в размер, равен на размера на минималната работна заплата за страната.
  • От 1 април 2022 г. се увеличи минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12,00 лв. на 18,00 лв., а максималният дневен размер – от 74,29 лв. на 85,71 лв. По този начин се повишиха размерите на плащанията на над 40 000 лица месечно, като определените размери се приведоха в съответствие с общия принцип за определяне размера на паричното обезщетение за безработица – 60 на сто от дохода за предходните 24 месеца.
  • В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. е предвидено:
  • Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2021 г. да се повишат с 10 на сто. След това увеличение, в размера на пенсията ще се включи сумата от 60 лева (т.нар. Ковид добавка) и индивидуалната сума, представляващи разликата между дохода от пенсия през декември 2021 г. и дохода от пенсия през януари 2022 г., ако има такава. Чрез този подход се постига от една страна по-висок ръст на пенсиите с 10 на сто, вместо с 6,1 на сто, при който се отчита и индивидуалният осигурителен принос на лицата, а от друга страна – не се допуска намаляване на общия доход на пенсионерите в резултат от преустановяването на изплащането след 30 юни 2022 г. на т.нар. Ковид добавки и разликата между дохода от пенсия през декември 2021 г. и дохода от пенсия през януари 2022 г.
  • В размера на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата от 1 януари 2022 г. до 30 юни 2022г., които по закон не подлежат на осъвременяване през текущата година от 1 юли 2022 г. да се включи сумата от 60 лева (т.нар. Ковид добавка). По този начин се постига справедливост и по отношение на тези пенсионери, като не се допуска намаляване на общия им доход към 30 юни 2022 г. в резултат от преустановяването на изплащането на т.нар. Ковид добавки.
  • В размера на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата от 1 юли 2022 г. също ще се включи сумата от 60 лева (т.нар. Ковид добавка).
  • Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 370 лв. на 467 лв. (увеличение от 26,2 на сто).
  • Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1500 лв. на 2000 лв. (увеличение от 33,3 на сто).
  • Предвидени са средства за повишаване размера на социалната пенсия за старост от 170 лв. на 247 лв. (увеличение с 45,3 на сто), което ще доведе до повишаване размерите на социалната пенсия за инвалидност и другите пенсии, несвързани с трудова дейност.
  • В резултат от промените, в сила от 1 юли 2022 г., средната пенсия на един пенсионер, вкл. и от Учителския пенсионен фонд, се очаква да нарасне до 666 лв. през юли 2022 г., което е ръст от 23,2 на сто към нивото ѝ през юни 2022 г. без отчитане на допълнителните суми (ковид добавки и т.нар. „разлики“), изплащани към пенсиите, и с 9,4 на сто при отчитане на допълнителните суми.
  • От 1 октомври 2022 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. вкл., ще се преизчислят като размерът им се увеличи с процент за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, равен на по-големия процент от процента на нарастването на средния осигурителен доход за страната или средногодишния индекс на потребителските цени за предходната година.
  • От 1 октомври 2022 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 2000 лв. на 3400 лв. (увеличение от 70,0 на сто)
  • В резултат от промените, в сила от 1 октомври 2022 г., през м. октомври 2022 г. средната пенсия на един пенсионер, вкл. и от Учителския пенсионен фонд, (се очаква да достигне 718 лв. или да нарасне със 7,8 на сто спрямо юли 2022 г. Спрямо юни 2022 г. се очаква ръст от 32,9 на сто без отчитане на допълнителните суми и 18,0 на сто с включени допълнителни суми.

 

  • Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който е внесен за обсъждане и приемане от Народното събрание. С него се транспонират изискванията на Директива 2019/1152/ЕС за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз и Директива 2019/1158/ЕС относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи в националното законодателство.

 

ПРЕДСТОЩИ

  • Разработване на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., с който ще се определят основните параметри в областта на осигуряването: максималният месечен размер на осигурителния доход, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, минималният и максималният размер на паричното обезщетение за безработица, размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете, и др.
  • Разработване на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване във връзка с предвидените в Кодекса на труда промени относно платения отпуск за бащи на деца до 8-годишна възраст.
  • Участие при разработване на модел за дигитални трудови книжки. Основната цел е да отпадне изискването за издаване на трудови книжки на хартиен носител, като необходимата информация във връзка с трудовите правоотношения се съхранява в електронен регистър.
  • Промяна на нормативната уредба относно работата от разстояние.

 

  1. Политика в областта на социалното подпомагане

 

ПОСТИЖЕНИЯ

За осигуряване на социална защита на населението при прилагане на диференциран подход:

  • През 2022 година месечните социални помощи фактически бяха обвързани с линията на бедност 413 лв., с което се създаде възможност за разширяване на обхвата на подпомаганите с и увеличаване на размера на помощите с около 10%. Осигурените за целта средства по бюджета са в размер на 37 739 хил. лв., което е с 21,3% повече спрямо миналата година.
  • В условията на тежката бежанска криза във връзка с войната в Украйна беше създадена необходимата организация за предоставяне на еднократна финансова помощ на разселените лица и семейства от Украйна. Към 31.05.2022 г. еднократна помощ е изплатена на 21 620 лица и семейства в размер на 7 473 375 лева.
  • изготвен и внесен в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Основната промяна в него е преминаване на социалните помощи от обвързването им с гарантирания минимален доход към обвръзка с линията на бедност. Това ще гарантира автоматично актуализиране на размера на помощите и обхвата на подпомаганите лица в зависимост от динамиката на линията на бедност. Така ще се изпълни и едно от ключовите условия на ЕК във връзка с Плана за възстановяване и развитие.

 

Месечна целева помощ за родители с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по реда на чл. 16б от ППЗСП:

  • От началото на годината към 31.05.2022 г. за тази помощ са изплатени 14 650 547 лв. на 6 579 средномесечен брой семейства.

 

ПРЕДСТОЯЩИ

В областта на социалното подпомагане:

  • определяне целевата помощ за отопление във връзка с предстоящия отоплителен сезон 2022-2023 г., като ще се гарантира компенсиране на промяната на цените на електроенергията за битови потребители съобразно решението на КЕВР от 01.07.2022 г.;
  • създаване на междуведомствена работна група и изготвяне на проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), за да се гарантира, че с приемането на ЗИД на ЗСП ще има готовност за прилагане на новите принципи на подпомагане;
  • създаване на Междуведомствена работна група и изготвяне на проект за изготвяне на доклад-анализ на схемата за минимален доход, което е едно от условията по ПВУ. Така ще се гарантира изпълнение на едно от условията на ЕК във връзка с ПВУ и няма да се създаде риск за реализиране на Плана.

 

  1. Политика за хората с увреждания

ПОСТИЖЕНИЯ

  • В държавния бюджет за 2022 г. размера на средствата предвидени за подкрепа на хората с увреждания е увеличен с 39,8% или над 280 млн. лв. спрямо средствата предвидени за 2021 г.

От началото на 2022 г. възнагражденията на асистентите по механизма лична помощ бяха увеличени на два пъти. Първия път поради увеличение на коефициента  от 1.2 на 1.4 от размера на минималната часова работна заплата, което доведе до първото увеличение от 16,7 % за час предоставена лична помощ. Второто увеличение е породено от ръста в размера на минималната работна заплата, което доведе до увеличение от 9,2% в заплатите на асистентите по механизма.

По този начин се създават по-благоприятни условия както за асистентите, които да ги мотивират за по-качествено изпълнение на  задълженията, така и за  ползвателите на лична помощ, които получават по-добра грижа. Същевременно се наблюдава и ръст в броя на ползвателите, които към 31.05.2022 г. са 41 912 и се очаква да достигнат 44 400. В тази връзка средствата в бюджета за 2022 г. са увеличени със 104% или 223,5 млн. лв. повече спрямо 2021 г.

Също така от началото на 2022 г. месечната финансова подкрепа за близо        659 000  лица с трайни увреждания е увеличена с 10,7%, като се очаква броят на лицата да достигне 670 000 в края на годината. За целта в бюджета за 2022 г. са предвидени 50 млн. лв. повече спрямо 2021 г.

 

  • Разработен е дългоочаквания от хората с увреждания нов механизъм за финансиране и предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в тясно сътрудничество на всички пряко ангажирани министерства и ведомства – изготвени са 5 проекта за изменение и допълнение на нормативни актове, както и един проект за приемане на нов нормативен акт.

В резултат на предстоящата нормативна промяна се очаква облекчаване на тромавата към момента административна процедура по назначаване и отпускане на медицинските изделия. С предложенията за промени се предвижда организацията на процеса да се ограничи до посещение в една институция и да отпадне необходимостта човека с увреждане да посещава различни институции, за да получи необходимото му изделие.

С оглед спазване на законоустановения срок за прилагане на новия механизъм за финансиране и предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания е предвидено новия механизъм да влезе в сила от 01.07.2022 г.

 

ПРЕДСТОЯЩИ

Разработване на нормативни промени:

  • Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, във връзка с предстоящото преобразуване на Агенцията за хората с увреждания в Държавна агенция за хората с увреждания към Министерския съвет за координиране осъществяването на политиката за правата на хората с увреждания;
  • Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, във връзка с отстраняване на пропуски в законодателството непозволяващи безпроблемното му изпълнение.

 

  1. Политика в областта на социалното включване

 

ПОСТИЖЕНИЯ

  • Със Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г., считано от 01.04.2022 г.:
  • са увеличени със 100 лв. (или над 20%) размерите на доходните критерии за отпускане на семейни помощи за деца,
  • размерите на месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – с 10 лв. на дете (или с около 25%);
  • месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител – с 35 лв. (или с около 30%).

Предвидените средства в Бюджета на МТСП за 2022 г. по бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата“ са в общ размер на 665 528 000 лв., от които за изплащане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, които са най-масово получаваната семейна помощ, средствата са в размер на 342 251 000 лв. за 600 000 средномесечен брой деца. За първото полугодие на 2022 г. тази подкрепа е достигнала до близо 500 000 деца и семейства средномесечно.

  • Приета е Наредбата за качеството на социалните услуги (ангажимент от Коалиционното споразумение)

 

ПРЕДСТОЩИ

  • Разработване на План за действие за периода 2022-2027 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа;
  • Разработване на План за действие с хоризонт до 2030 във връзка с изпълнението на Препоръката на Съвета за създаване на Европейска гаранция за детето;
  • Разработване на методически насоки за доставчиците на социални услуги в съответствие с регламентите на Наредбата за качеството на социалните услуги и дадените, като приложения към нея стандарти за качество ведно с критериите за тяхното изпълнение

 

 

 

 

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО

  1. Постигнато:
  • Завършване и предаване на Стратегическия план на България по Общата селскостопанска политика за периода 2023 – 2027 г. , който ще осигури на страната ни 16 млрд. лв. в следващия програмен период;
  • За период януари – юни 2022 г. по схемите за директни плащания бяха изплатени около 814 млн. лева;
  • За периода януари – юни 2022 г. по схеми за държавни помощи, разпределени в секторите „Животновъдство“ и „Растениевъдство“, са изплатени суми в размер на 317 млн. лв., в това число 143,5 млн. лв. по Ковид мярката и близо 30 млн. лв. по de minimis;
  • 30,18 млн. лв. са разплатени към бенефициери по Програма за морско дело и рибарство;
  • Близо 400 млн. лв. са изплатени на бенефициери па ПРСР;
  • В изпълнение на поетия в коалиционното споразумение ангажимент за по-голяма прозрачност и ефективност при продажбата на дървесина за огрев на местно население са разкрити 43 склада в цялата страна;
  • Изготвени са редица законопроекти: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите; Проект на закон за ветеринарномедицинската дейност; Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите; Проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за горите; Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните; Проект на Закон за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти.
  • Закон за подпомагане на земеделските производители; Закон за прилагане на общата организация на пазарите на земеделските производители; Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Изготвен е и проект на постановление на Министерския съвет за приемане на Устройствен правилник на Министерство на земеделието. От МС са приети: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
  1. Предстои:
  • Прилагане на извънредна помощ за приспособяване на производителите в селскостопанския сектор в размер на 10,6 млн. евро, в с възможност за 200% държавно съфинансиране;
  • През юли се очаква да бъде променен европейски регламент и да бъдат отпуснати до 5% от Програмата за развитие на селските райони (от средствата за 2021 г. и 2022 г.) за директно подпомагане на земеделските производители. Така общият размер национални и европейски средства, на които разчитаме за директно подпомагане, за да запазим сектора конкурентоспособен, са между 290 и 295 млн. лв.
  • Прилагане на кризисни мерки във връзка с войната в Украйна:
  • Временна рамка на ЕК за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката в размер до 35 000 евро на стопанство. Общият размер на помощта по временната рамка е 150 млн. лв., което зависи от предстоящата актуализация на държавния бюджет;
  • Допълнително финансиране е предвиден за хуманно отношение към свине и птици в размер на 18,7 млн. лв. Това зависи от предстоящата актуализация на държавния бюджет;
  • Данъчни облекчения под формата на преотстъпване на корпоративен данък, свързани с инвестиции в размер на около 40 млн. лв.;
  • Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство – годишно в размер до 100 млн. лв.;
  • Изготвяне на необходимите законодателни промени във връзка с прилагането на Стратегическия план и Плана за възстановяване и устойчивост.

 

МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА

 

  • Най-голямото предизвикателство за нас продължават да са глобалните кризи – военните действия в Украйна, негативните ефекти от пандемията, нарушените вериги на доставки и произхождащата от това инфлация. Министерство на туризма с администриране на работна група „Настаняване“ подпомогна Министерски съвет в целия период на кризата с войната в Украйна и настаняването на разселени лица от 24.02.22 г., като програмата продължава и към момента и ще продължи до 31 август /към момента над 27 129 продължават да са настанени в нашите хотели/. Стойност на изплатената помощ за хотелите и местата за настаняване – над 70 милиона лева.
  • С цел разработване на секторни политики и мерки с оглед преодоляване на ликвидната криза на туристическия бранш вследствие на COVID-19 и възстановяване на туристическия сектор се осигуриха финансови помощи – 60 млн. лв. (две схеми за подпомагане на туристическия сектор по 30 млн. лв.), 6 млн. лв. за туроператори и с цел преодоляване на последиците от Ковид предоставяме държавна помощ.
  • Възстанови се мярката 35 евро за седалка за стимулиране на входящия туризъм на стойност 25 млн. лв. за туроператори, които използват въздушни превозвачи, притежаващи лиценз за чартърни полети до Република България с цел туризъм в размер на 35 евро за всяка седалка.
  • С цел осигуряване на достъп до достатъчно и разнообразно финансиране за МСП бяха договорени по-добри условия за кредитиране на бранша от страна на Българската банка за развитие (ББР); Подписан бе меморандум за сътрудничество между МТ и ББР и бе отворена Програмата „Подкрепа за туризма“ целяща подобряване на ликвидността на фирмите. Българската банка за развитие, създаде конкретни продукти „Ликвидна помощ за хотелиери“ и „Ликвидна помощ за хотелиери“ за ликвидна помощ за хотелиери и ресторантьори, включващ оборотен капитал за средства, необходими за разплащане на материални запаси, заплати, разходи за труд и режийни разходи в т.ч. разходи за наем и за реклама; рефинансиране на съществуващи задължения към държавата и към доставчици; рефинансиране на съществуващи задължения към финансови институции (в т.ч. и с просрочия до 90 дни); освежаване и обновление.
  • В резултат на мерките, през първото тримесечие на 2022 г. туризмът достигна до равнище от 80% спрямо периода преди пандемията. Отчитаме ръст на българските и чуждестранни туристи около 40 %, а ръстът само на чуждестранните туристи е около 2,5 пъти. Броят на планираните полети за летен сезон 2022 г. е над 8500 общо за летищата Варна и Бургас, което е сериозен ръст спрямо 2021 г. През летен сезон 2022 г. сред чуждестранните пазари най –много туристи очакваме от Румъния, Полша, Германия, Чехия, Великобритания, Израел и др.
  • Развиваме и да подобряваме политиките за насърчаването на всички видове туризъм. Наред с традиционните подотрасли – морският и зимен туризъм, за нас е изключително важно да бъде използван потенциалът и на културния туризъм, на спа туризма, на винения и кулинарния туризъм, на здравния туризъм и много др.
  • С цел подобряване на условията за сигурност и безопасност на туристите в България е изготвен проект от работна група на Правилник за създаване, маркиране и поддръжка на пешеходни маршрути и маршрути за планинско колоездене в Република България.
  • Извършен е ситуационен анализ за текущото състояние на планирането и прилагането на велосипедни политики, вкл. преглед на нормативна уредба и дефицитите в нея, стратегически документи; идентифицирани са компетенциите на различните институции; изготвен е одит на велосипедната политика на Република България от сформирана междуведомствена работна група (МРГ) по проект „Policies, plans, and promotion for more people cycling in the Danube region“, финансиран по Програма за транснационално сътрудничество Дунав 2014-2020 /INTERREG – Danube Transnational Programmе.
  • Организирахме кръгла маса за перспективите за винения туризъм с широко представителство на заинтересованите страни, в резултат на което е сформирана междуведомствена работна група за разработване на план за развитие на винения туризъм с цел повишаване на конкурентоспособността на винения туризъм в България.
  • Направихме предложение да се разшири възможността за плащане с ваучери за храна по смисъла на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане като бъдат използвани и като средства за заплащане на туристически услуги на територията на Република България. По този начин ще се допринесе за стимулиране на вътрешния пазар на туристическите услуги, което ще се отрази положително и на други сектори по веригата на стоки и услуги, както и при запазването на работни места.
  • Предложихме за обсъждане пред АОП проект на ЗИД на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, в частност на чл.13, ал.1 на ЗОП за създаване на нова норма за дерогация при възлагане на обществени поръчки за закупуване на рекламни услуги, предоставени в публично достъпна среда. Целта е от една страна да се постигане на по-голяма прозрачност и публичност и от друга да се защити обществения интерес чрез предоставяне на  по-качествена и публична услуга, като във всеки един момент ще може да се осъществява контрол както върху самата реклама, така и върху разходваните за реализирането й публични средства.
  • Изготвен е проект на стратегическа рамка, която да очертае дейността на къмпинг туризма.
  • Разработваме модел на Гаранционен фонд за обезпечаване отговорността на туроператорите съгласно Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета и на предложение за проект за изменение на нормативната уредба. Идеята е гаранционният фонд да бъде сигурен, устойчив, да защитава интересите на туристите, на потребителите
  • Изготвена е Концепция за разработка на единна информационна система за интегриране на данни и регистри в сектор „Туризъм“ (април 2022) – След анализ на съществуващите проблеми във функционирането на туристическите регистри, системи и административни услуги, работната група определена със Заповед № Т-РД-16-134/30.03.2022 г. на Министъра на туризма изготви Концепция за  разработка на единна информационна система за интегриране на данни и регистри в сектор „Туризъм“.
  • Подготвен преглед на събираните данни в туризма за включването на данни за България в Европейския туристически Dashboard и Европейското пространство за данни в туризма (май 2022) – България е сред държавите, които активно участват в инициативите на Европейската комисия за създаване на Европейския туристически Dashboard и Европейското пространство за данни в туризма.
  • Направен обзор на политиките и тенденциите за развитие на туризма за ОИСР (декември 2021) – Двугодишното издание с обзор на политиките и тенденциите за ОИСР поставя акцент върху най-добрите практики в държавите членки и кандидатите за членство в организацията.
  • България спечели домакинството на 68-ма сесия на Регионална комисия Европа на Световната организация по туризъм през 2023 г. на форума, провел се в периода 1-3.06.2022 г. в Ереван, Армения.
  • На 109-то заседание на Комитет по туризъм на ОИСР получихме статут на участник в организацията.
  • Работно посещение на министър и двамата заместник-министри в гр. Скопие, Р Северна Македония с откриване на директна самолетна линия между Скопие и София и участие в двустранна работна група „Култура, туризъм, образование и наука, младеж и спорт“.
  • Организирани бяха два българо-полски бизнес форума в областта на туризма във Варшава, Полша и София, България, съпътствани от политическо посещение на министър Проданов в Полша и Анджей Гут-Мостови, държавен секретар с ресор туризъм в Министерство на спорта и туризма на Полша в България.
  • Посещение на министър Проданов в гр. Белград, Сърбия – проведена среща със сръбския ресорен министър за туризъм г-жа Татяна Матич и обменяна на контакти между представителите на туристическия частен и държавен бизнес от двете страни.
  • Посещение на министър Проданов в Берлин, съпътствано с политически срещи за реклама на България на немския пазар.
  • Участие на министър Проданов в Дижон, Франция на срещата на министрите на туризма на ЕС по френското председателство на ЕС.
  • Работни срещи с посланици на Обединените Арабски Емирства, Кралство Испания, Кралство Мароко, Украйна, Молдова, Китай, Република Корея, Алжир, Унгария.
  • 11-12.06.2022 г. Откриване на туристическия сезон в к.к. „Златни Пясъци“ с представители на дипломатическия корпус в България, съвместно с Министерство на външните работи на Република България.
  • Министърът на туризма беше включен като член на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка към Министерски съвет.
  • Организирани бяха едноседмични журналистически турове за блогъри, влогъри, инфлуенсъри от Полша, Сърбия, Румъния, Северна Македония по Черноморието с цел реклама на Летен сезон 2022 г.
  • Стартира масирана телевизионна рекламна кампания за Летен сезон 2022 г. по сръбската телевизия RTS; по румънската телевизия Antena 3; северно македонската телевизия SITEL TELEVISION и ALSAT-M TV; канали от групата на RTL на пазари Австрия и Германия; POLSAT Полша; NOVA GROUP Чехия;
  • Стартира рекламна кампания за утвърждаване на страната ни като предпочитана туристическа дестинация за германски туристи в германски медии в сътрудничество със Сдружение „Германо-българска индустриално-търговска камара“.
  • Започнахме осъществяването на маркетингови проучвания и анализи с изпълнител агенция Aviareps за анализ на възприятието на дестинация България и „Изработване на единен криейтив макет (базова творческа концепция) и рекламни продукти за нейното приложение за интегрирана рекламно-комуникационна платформа за бранд България“
  • Организирахме щандове с участие на МТ в изложения за различни видове туризъм в България – ВАКАНЦИЯ & СПА 2022; за културен туризъм – Велико Търново; уикенд туризъм в Русе; Camping & Caravaning Expo в София; Дефиле „Вино и гурме“ в Пловдив; Петнадесети черноморски форум във Варна; Фестивал на народната носия „Жеравна 2022“; Празници на изкуствата „Аполония 2022“ и др;
  • Организирахме щандове за представяне на България в изложения Германия; Дубай; Израел; Полша; Сърбия; Румъния; Турция; Великобритания; Франция; Швейцария; Италия; Испания и др.
  • Стартираме комуникационна кампания в он-лайн среда за реклама на българския туризъм.
  • Подготвихме процедура за „Организиране и провеждане на тематични турове за чуждестранни журналисти, снимачни екипи, блогъри, влогъри, инфлуенсъри и експедиенти“, с която да се подпомогне налагането по света на бранд България и промоция на възможностите на българския туризъм.
  • Настоящата ситуация ни дава възможност за рестарт на туризма по един по-устойчив и дигитализиран начин. Затова и усилията на Министерство на туризма са насочени към максимално използване на всички възможности, в рамките на различните програми и инициативи на европейско ниво за превръщането на България в конкурентоспособна и предпочитана дестинация.

 

[1] По данни на НСИ през второто тримесечие на 2022г . броят на заетите лица е 3 068,3 хил. лица при 3 028,7 хил. лица през второто тримесечие на 2021 г.

СВЪРЗАНИ С ТЯХ ИЗДЕЛИЯОЩЕ ОТ АВТОРА