В мотивите на вносителите на предложението се правят констатации, че сега общината не се управлява ефективно, връзката между избиратели и управляващи не е достатъчно силна, отчетността не е достатъчна, демократичната легитимност на управлението-също. Смята се, че сега ,,…представителството на интересите на социалните групи и плурализмът…” не са достатъчно широки и общинските и европейските средства не се разходват достатъчно балансирано.
Напълно споделяме изведените констатации за общинското управление, като неефективно, не отчитащо в максимална степен интересите на населението.
Към тези констатации за слабости на управлението бихме допълнили:
– липса на пълни данни за потенциала на община Бургас за приходи от данъци и такси, от недвижими имоти, т.е. за тяхната събираемост;
– формален подход при организирането на обществено обсъждане на проекти за бюджета и отчетите за изпълнението им; отчетите по изпълнение на програмите за управление; отчетите на кмета за изп . на реш. на ОС; отчетите на председателя на ОС за работата на съвета;
– липсват аргументирани обосновки за насочването на финансовите средства в капиталовите програми , като се обособяват обекти на високи стойности без технико- икономически доклади- обосновки и критерии за целесъобразност и ефективност;
– свързано с горното, няма отчети и анализи за ефекта и ползите от влаганите средства по отделните дейности и обекти, финансирани от бюджета на общината, с изключение на твърдения от рода ,че ,, целите са постигнати…”;
С предложението за райониране на Бургас и избиране на районни кметове вносителите изразяват надежда, че посочените слабости в управлението на общината ще се преодолеят . Смята се, че увеличаването на броя на избираемите длъжности в местното самоуправление ще допринесе за по-голям и ефективен граждански контрол върху същото. Но възникват въпросите:
- Как прекият избор на кмет на район би довел до положителен ефект на управлението? В какво ще се изразява този ефект?
- Увеличаването на администрацията как ще повиши качеството на административното обслужване? Не води ли това единствено до увеличение на разходите за издръжката на администрацията, от което следва оскъпяване на извършените услуги, а оттам и до повишаване на таксите за населението.
- По правната си същност районът е съставна административна териториална единица в рамките на общината и като такава не е юридическо лице със самостоятелна процесуална правоспособност; няма самостоятелен бюджет не е първостепенен разпоредител с кредити; няма самостоятелен орган на управление. От тази гледна точка със създаването на райони ще се постигне ли търсената ефективност на управление?
Отделно от посоченото по-горе от данните в докладната записка на кмета за населението е видно, че не са налице предпоставки за създаване на район „Долно Езерово” – чл.12 от ЗАТУРБ предвижда кумулативно /едновременно/ наличие на условията, предвиждани в него.
Считаме, че преди да се пристъпи към райониране и избиране на районни кметове е необходимо да се анализира влиянието на няколко обективно съществуващи и незаобиколими по закон фактори, норми , положения и обстоятелства, а именно:
1.Разпределението на бюджета , и сега и след евентуално райониране се утвърждава от ОС , следователно неговата роля е незаобиколима.
2.Какви структурни промени ще настъпят в общинската администрация и какви управленски функции ще се преразпределят и прехвърлят в кметствата?
- Новите организационни и функционални връзки в каква степен ще се усложнят, в сравнение със сегашните, и няма ли това да затормози чувствително системата, вследствие на което оперативността на управлението на дейностите и процесите ще се понижи.
4.В каква степен, чрез пряко избиране на още 6 органа на изпълнителната власт, ще се увеличат възможностите за по- силен и въздействащ граждански контрол върху местните органи на управление, след като органа на управление в общината е един – общинския съвет. След като 51 общински съветника, формиращи състава на ОбС не осъществяват в пълна степен гражданското представителство в местните органи на властта и гражданския контрол върху управлението на общината, как този контрол ще се обезпечи от още шест районни кметове?
Според нас, общинските съветници и Общинският Съвет са достатъчно широко представителство на гражданите в местното самоуправление. Друг е въпросът дали и до колко използват и прилагат предоставените им от законите правомощия за контрол и въздействие върху управленските процеси. Ако не се промени стила на работа на Общинския съвет , и още толкова изборни длъжности да се осигурят , ефектът е съмнителен, а затрудненията-сигурни.
В основата на слабостите в управлението на общината е стила на работата на общинския съвет. В неговата работа доминира формализма по отношение на важни въпроси като приемането и отчитане на годишните бюджети , организирането и провеждането на публичните обсъждания на същите, отчетите на кмета за изпълнение на решенията на общинския съвет .
Отношението към тези въпроси е формално, защото решенията по тях се приемат почти безкритично от общинските съветници. Безкритично е отношението и към консатираните от вносителите на предложението за райониране слабости в работата на органите за самоуправление . Справка- решенията от протоколите от заседанията на Общинския съвет , на които са разглеждани тези и други въпроси.
В заключение, преди да се пристъпи към райониране, е необходимо да се направи задълбочен анализ на правомощията , които по закон сегашните структури на местното самоуправление имат и в каква степен тези възможности се използват пълноценно и ефективно за управление в интерес на гражданите. Бихме подкрепили едно такова решение за анализиране на работата на общинския съвет с цел повишаване на отговорността и ефективността и.
А мнението на кмета на общината по това предложение за райониране и по посочените в него слабости в управлението не личи от неговата докладна записка. При все, че кмета е органа, който следва да обоснове във всички аспекти своето предложение и необходимостта от така предлаганите структурни промени в общината, липсват съображения за това.
От досегашните материали по предложението на райониране не намираме достатъчно убедителни основания да подкрепим едно такова административно териториално деление. Преди това решението на ОбС на БСП Бургас е да не се подкрепя това предложение. Окончателната позиция по този въпрос ще бъде допълнително изразена от нашите съветници на заседанието, ако дотогава кметът, като вносител на докладната записка, изрази своята позиция по този важен въпрос.
