През 2005 г. бе постигнато непостижимото – коалиция между БСП и НДСВ. Всичко е възможно тогава, когато лидерите проумеят, че интересите на народа и на държавата са по-високи от интересите на техните партии, казва бившият шеф на икономическата комисия и водач на листата на “БСП за България” в Бургас
– За пети пореден път сме на избори. Какво е различното в тази кампания, г-н Кънев, какво чувствате у хората, с които общувате?
– По-различното е, че идват повече хора, но разговорите не се различават. Пети път на избори за 2 г. – това не се е случвало в българската история. Умората се чувства и в политиците, и в гласоподавателите. Хората ни посрещат с много въпроси, на някои успяваме да отговорим. Единствено на този, който вълнува – какво ще стане след изборите, за съжаление, и аз самият не мога да отговоря, макар да имам сериозен парламентарен и политически опит.
Изключително турбулентна е средата и тия няколко дни се очертават тежки червени линии. Лидерите на определени политически сили сутрин да говорят едно, следобед – второ, надвечер – трето. Объркването е голямо.
– Добре, но какво говорят бургазлии за политиците след провала на предишния парламент и след прогнозите, че в следващото НС също трудно ще се събере мнозинство?
– С неприязън приемат нашето поведение. Две основни теми вълнуват всички – първо, са доходите и инфлацията. Второ, войната в Украйна. И по двете теми има консенсус, че за да се търси решение, задължително трябва да има работещ парламент и редовно правителство.
– Какви са шансовете за такова според вас?
– Като човек, който е завършил математическа гимназия, се опитвам да калкулирам, но
по-скоро навлизам в теорията на вероятностите
– от очакваните резултати на 2 април, както и да ги смятаме коалициите, трудно е отсега да се предвиди правителство.
– Не е ли време всички партии да направят крачка назад или встрани от собствените си интереси и от егото на лидерите, за да има правителство?
– Време е! Ще дам пример, който разказах в Поморие преди дни: Бях част от преговорния екип на Сергей Станишев през 2005 г., когато се водеха преговори за правителството на тройната коалиция. Напрежението между БСП и НДСВ беше много силно. Да се опиташ да направиш коалиция и правителство с НДСВ, начело на която е царят, прокуден от България, беше сложно. И въпреки това след 2 месеца компромис от всички страни беше направено правителство. В него имаше трима разумни лидери – Ахмед Доган, Негово Величество царя и Сергей Станишев. Разбира се, тогава имаше и един добър медиатор – президента Георги Първанов. Тоест – всичко е възможно, когато лидерите проумеят, че интересите на народа и на държавата са по-високи от интересите на техните партии.
– Споменахте Първанов – трябва ли президентът Радев да има по-активна роля в опитите за правителство?
– Не мога да кажа. Все пак Радев е в много по-различна ситуация от Първанов като президент, защото има служебен кабинет, при това вече пети такъв, ако включим и този на проф. Герджиков през 2017 г. Така че реално президентът е част от този пъзел.
– Едно от първите неща, с които ще се заеме новият парламент, независимо дали има правителство, или не, е проектобюджетът, който служебният кабинет ще внесе. Как приемате идеите за вдигане на данъци и такси, за да се овладее бюджетният дефицит под 3%?
– Има доста екзотични идеи. Първо, никой не е казал, че трябва да свалим веднага дефицита до 3%.
– Това нали е нужно за влизане в еврозоната?
– Кой е казал, че ще влезем тази година в еврозоната? Според мен нямаме шанс по-рано от 2025 г. Големият проблем за еврозоната не са нито законите по ПВУ, нито дали бюджетният дефицит ще бъде 3 или 4% – това не е основното, което следи ЕЦБ или от институциите на ЕС. Според мен
големият проблем е инфлацията
Няма как да стане с тази огромна инфлация, за която всички твърдят, че започва да затихва, но лично аз виждам много слаби надежди.
При данъците трябва да се пипа много внимателно. Всяко рязко движение в една турбулентна среда, в политическа криза, при война наблизо е рисково. Много внимателно трябва да се пипат данъци, ако въобще се стигне до това.
– А как да се овладеят високите цени?
– Над 10 държави от ЕС – и нашите съседи, и гиганти като Франция и Италия, въведоха
таван на цените на някои от стоките от малката потребителска кошница
Това не е лошо предложение, стига да е балансирано като параметри и да бъде в рамките на няколко месеца. Да не се стига до крайни мерки.
– Какви трябва да са акцентите в работата ви в следващия парламент?
– Основно доходи. Между другото това, с което мисля, че ще започне работа следващият парламент, ще са две теми. Едната безспорно ще е бюджетът, другата – законите за реформа на съдебната система. И предполагам, че след избора на председател на парламента веднага ще се сформират две комисии – правна и бюджетна.
– Очаквате ли патова ситуация при избора на председател и на следващото Народно събрание?
– При това разпределение на силите всичко може да се очаква.
– Вие сте от регион със силно развит туризъм – Бургас. Какво се прави преди старта на сезона?
– Основното, което трябва да се направи за туризма, е държавата да не му пречи. И второ много важно – да се отделят много по-големи средства за реклама на българския туризъм. И то на целогодишния български туризъм: имаме невероятни ниши – спа, културния туризъм, гурме, православния туризъм.
– Какво е необходимо за развитието на Бургас и региона?
– Бургас е много странен регион. Като бивш шеф на икономическа комисия имам поглед – правихме разчети за производствените мощности, т.нар. индустрия в отделните региони.
Най-деиндустриализираният град в България след 1990 г. е Бургас
И честно да ви кажа, все още нямам друго обяснение освен едно: безумна приватизация – всичко на скрап. За мен Бургас е градът с най-добри дадености за производство – пристанище, жп линия, летище, автомагистрала, на 3 часа от София. Имаш всички дадености! Въпреки това – в производствената сфера в последните 15 г. почти нищо не е направено. Успели са да оцелеят 3-4 предприятия – “Лукойл”, “Нефтохим”, който, за съжаление, е една рафинерия, вагонният завод благодарение на мъдрото му ръководство, захарната фабрика “Победа” – по същите причини. И “Кроношпан”, който нееднозначно присъства в Бургас като авторитет, чистота на въздуха и всичко останало.
Но голямата тема тук отново е “Лукойл”, който не е проблем само на Бургас, а на България, защото дерогацията за внос на руски петрол приключва 2024 г. На този етап, освен да търсим решение с казахстански петрол отново с кораби през Черно море, не виждам друг вариант. А иначе темата за нефтопровода Бургас – Александруполис, колкото и да се надяваме, поне няколко години ще минат, докато се осъществи. През 2006-2009 г. като шеф на комисия участвах в почти всички срещи на президента Първанов, премиера Станишев, външния министър Калфин по т.нар. голям шлем. За съжаление, нищо не се осъществи. Успяхме да опропастим всичко, което бяхме постигнали. И АЕЦ “Белене”, който стои в сандъци, и “Южен поток”, който стана турски, и всичко си продължава, само че газът първо отива в Турция и те са дистрибуторите. Да не говорим за голямата съпротива за Бургас – Александруполис, който сега е Александруполис – Бургас. За съжаление, България, вместо да бъде енергиен хъб – кръстовище на енергийни проекти на Балканите, се превърна в кръгово движение и всички ни заобикалят.
– Вие сте избран с най-много гласове за член на УС на Общото събрание на Федерацията по волейбол преди няколко дни – как приемате това?
– Това е оценка за всичко, което аз и управителния съвет на федерацията правим за най-авторитетния от колективните спортове, който оцеля през тези 30 г. Моята заслуга е, че непрекъснато натисках и не разрешавах волейболната федерация да мине през етапа на канибализъм, през който минаха почти всички останали федерации – да се самоизяждат едни други и да си оспорват легитимността.
Източник: www.24chasa.bg
