“Бухалка на държавата над бизнеса” – така юристи и работодатели определиха намерението за промени в Наказателния кодекс, които бяха оттеглени от ГЕРБ в сряда. Не са ли пресилени тези оценки, г-н Кънев?
Спорната поправка щяла да търси корупционни престъпления в частните компании, за да се прилагали симетрично наказанията и за публичния и за частния сектор. Смятам това за не- допустима намеса в гражданския оборот.Недоумявам защо се заличава границата между основанията за търсене на административна и дисциплинарна отговорност.
Не са ли те зададени от Брюксел? Поне така бяха мотивирани?
Има някакъв предел на безнаказаност при прокарване на закони в парламента под логото “това са евроизисквания”. Фактът, че управляващите се усетиха че за пореден път ще настъпят мотиката, образно казано, показва, че вече сме на този предел и дори сме го минали. Имам предвид след Истанбулската конвенция и закона за частната охранителна дейност. ГЕРБ май усети, че проектът ще предизвика обществени настроения и срещу тях.И го оттеглиха засега от седмичната програма. Да, вярно, икономиката е във възход и бизнесът се успокои, няма смисъл да се дразни.
Ще последва ли този опит съдбата на Истанбулската конвенция, или ще влезе пак в дневния ред на парламента?
Разчитам на интуицията и на чувството за самосъхранение на Бойко Борисов -да сложи този проектозакон на трупчета и да не се занимава с него. Не за тази седмица, а докато не му дойде времето, което се надявам никога да не дойде. Не може да се инкриминират търговски отношения между фирмите. В Наказателния кодекс има членове, които могат спокойно да се ползват за търсене на наказателна отговорност.
Кой написа и кой внесе тези спорни текстове?
Преди да отговоря, да уточня – икономическата комисия няма да работи като мокър печат на правителството. Тази, а и други теми, са важни за всички. ГЕРБ трябва да си даде сметка, че сбърка и няма нищо страшно да се каже – Спрете се. Вносител е правосъдното министерство. Мисля, че министър Цецка Цачева, която много уважавам, е подведена от група млади хора – съветници, които през живота си един лев не са изкарали сами. В последните три евродоклада за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка- за 2015-а, 2016-а и 2017 г. обаче се оказа, че няма препоръки за корупцията в частния сектор. Нещо повече, в доклада на ЕС за борба с корупцията за 2014 г. изрично се посочва, че България е транспонирала правилно разпоредбите на рамково решение – 2003/568 на Съвета на Европа относно борбата с корупцията в частния сектор. Какви препоръки на Брюксел изпълняваме тогава с тези промени в Наказателния кодекс? Или пак сме се изгубили в превода, както с Истанбулската конвенция? Или също се цели да се отклони вниманието от истинския проблем – корупцията по високите етажи на властта, който се сочи във всички доклади на Брюксел. На бизнеса му трябват спокойствие и сигурност, а не необмислени законови промени. За мен е абсурд всяко неизпълнение на задължение по търговски договор да се третира като престъпление.
Грешните стъпки май тревожно взеха да се повтарят?
Бих посъветвал всеки, който пипа с груба ръка по законите, преди това да помисли. Проф. Огнян Герджиков бе много прав по повод на един наш колега като предупреди всички ни да не приличаме на лудия с картечницата. Не бива при всеки проблем да се търси промяна на законите.
Докога държавата ще си отива от един бизнес, а после ще опитва връщане обратно.Визирам тангото с ЧЕЗ. Какъв сигнал носи това?
Аз няма да тръгна да търся отговори коя е Гинка и откъде са парите. Има си служби, на които това им е работата. Вярно е, че най-лошото нещо е държавният монопол. Вярно е обаче и това, че по-лош от него е частният монопол. Доказателство –всички големи частни компании, които усвоиха българската инфраструктура. Нямам нито един положителен пример в тая посока. Хайде да си зададем въпроса – защо Австрия може да има над 40% държавен сектор, Франция, Дания, Швеция, Холандия – също. Защо целият ютилити сектор трябва да е частен? Не виждам защо, ако един частник може да печели от нещо, държавата или общината да не могат. Изобщо има много въпроси, по които ултралиберално мислещи млади хора ни вкараха в схема, при която всичко държавно е лошо, всичко частно е прекрасно. Истината се оказа по-различна. Не става дума за национализация или обратно изкупуване на дялове, но така не може да продължава.Факт е,че регулаторите не си вършат работата.
Как ще приключи истерията около продажбата на активите на ЧЕЗ?
По темата с ЧЕЗ нещата са изпуснати. Да влиза държавата с 30 или 33% е пълна глупост. Или трябва да влезе със 100%, да придобие дружеството, да го оздрави и ако трябва, след това и да го продаде. Или трябва да спре сделката. Други варианти няма.
И други инвеститори, освен чехите, също се оттеглят. Защо?
Ще започна с наглед дребен пример.В икономическата комисия изслушвахме министерството на икономиката и Комисията за енергийно и водно регулиране по един прост наглед въпрос – защо, за да се присъедини една фирма към тока, отиват средно до 275 дни? Министерството ни представи доклад, от който стана ясно, че по този показател сме след 140-о място в класацията на Световната банка “Дуинг бизнес”. А преди 8 години сме били между 50-о и 60-о място. Падаме стремително надолу. Само човек, който не е правил бизнес, няма пред- става какво означава месеци наред фирма да чака да се включи в мрежата. Трагично е! Енергийното министерство и КЕВР обаче обясниха, че нищо не може да се направи. Нищичко! Така стоят нещата и с дуалното обучение. Срещи, изслушвания, работни групи. И не могат да се разберат децата, които ще го учат, по какви договори да са – по трудови или образователни. Ами то е измислено преди 100 години в Швейцария, Австрия и Германия, а нашите чиновници дори не могат да препишат нещо, което е направено.
Защо държавни институции изпадат в бюрократична парализа?
Страх ги е чиновниците да променят каквото и да е. И нямат достатъчен капацитет. Администрацията ни е изстъргана от политически уволнения. Всичко, що е читаво, само минава през нея, за да събере опит, контакти и познанства, и си заминава, за да ги осребри.
Нали над тях обаче има министри, заместник министри…
Всички чакат Бойко Борисов да се разпореди. Каквито и усилия да пола- га той обаче, е трудно да се справи. Подвеждат го. Историята с кодекса, конвенцията и частната охранителна дейност ясно го показват. Не може да ми обясня- ват, че когато един кмет подпише до- говор с охранителна фирма, тя ще работи за всички. Тя ще работи само за кмета. И ще му печели изборите Това ли ни е целта?
Защо икономическата комисия спря Закона за марките и географските означения? Ще се преборим ли за киселото си мляко?
Защото не може заради 10-годишно безхаберие на държавно ведомство бизнесът да плаща. Няма какво да се губи повече време, да се отива веднага в Брюксел и да се иска дерогация. “Ел Би Булгарикум” да ходи на преговори. Вече ви казах, че икономическата комисия няма да бъде тампон на правителството.Този закон няма да влезе в дневния ред в зала, докато не се намери решение. Утре ще се появят гръцки фирми да продават българско кисело мляко, защото са ни изпреварили да го регистрират в Брюксел. Но се надявам ГЕРБ да прецени, че рисковете са големи и за държавата, и за бизнеса, и за самите тях.
Още ли смятате, че бизнесът, особено малкият, е обрасъл с такси и регулации, които го убиват?
Разговарях с вицепремиера Томислав Дончев за въвеждането на електронното управление.Опитах да го убедя, че не е проблем един документ, който досега са го искали на хартиен носител, да мине на електронен. Въпросът е защо изобщо ти го иска -безумно количество документи се събират. Обмисляме да възстановим понятието семейна фирма. Нормално е дете, баща, съпруга, роднини да помагат в малко магазинче, без да имат трудови договори. Това го е имало до 2000 г. Не само бизнесът ще бъде облекчен, самите институции ще са облекчени. Ще видим дали ще успеем.
Няколко пъти казвате, че липсва дебат. Какво трябва да се обсъжда?
Ние не водим дебат за икономическата среда например. Хвалим се с бюджетен излишък, ниска безработица, а проблемът изобщо не е в това. Проблемът е, че няма кой да работи.Шивачки- те от Русе шият в Гюргево, от Сандански берат маслини в Гърция, а от Видин – работят в Сърбия, където вземат по-висока заплата.
Икономиката ни обаче расте – с 4%.
Когато нашите сънародници, които всички ние прогонихме в чужбина, внасят официално на месец чисти пари 80-90 млн. евро, а неофициално – три пъти повече, това са 5 милиард чисти пари на година. Хубаво. Но това не означава ли, че това са 5% от БВП и че ако казваме, че ръстът е 4%, той реално е отрицателен Синдромът на самодостатъчността е много силен. Може да го надвие само синдромът на политическото самосъхранение. ГЕРБ да осъзнае, че това заплашва държавата, а оттам и самите тях.
Трябва ли и можем ли да променим отношенията си с Русия?
Изпуснахме времето за това. Новият век на Русия е векът на Путин. За 4 години санкции руската икономика си стана самодостатъчна. Руският малък и среден бизнес не бърза с отмяна на ембаргото, защото чудесно си работи без конкуренция отвън при изкуствени, създадени от държавата условия. Ние какво можем да им предложим? Нищо! Това не означава, че не трябва да си търсим и да си намерим мястото Дразня се много, като лепят на БСП етикета, че била антиевропейска партия, защото например казваме, че ембаргото е пълна глупост.
Да, ние сме срещу ембаргото, защото нито едно ембарго не е помогнало да се свали властта – примери Куба, Иран… Какво постигна мощната Америка срещу малката Северна Корея с ембаргото. Твърдя, че западните лидери с малки изключения не разбират Русия, тя е друго измерение. Не всичко е брутен вътрешен продукт на глава от населението. Путин успя да възстанови гордостта на руските хора, че са членове на една велика държава.
Защо обединена Европа не успява да създаде подобно усещане у гражданите си?
Защото се занимава със соросоидни простотии като Истанбулската конвенция. Защото не може да създадеш и да поддържаш 33 000 чиновници. За- щото не може основната им продукция, която идва при нас в икономиче- ската комисия, да са ненужни регулации или директиви. Защото не може да има двоен стандарт – за големите държави едно, за малките като нас – друго. Само един пример – обсъжда се наскоро на заседание, на което аз присъствах, черен списък на офшорките. Пита се защо в него ги няма американските, английските офшорни зони, защо я няма Малта, къде е Холандия?Откъде накъде?
Стана ли ясно защо?
Нямаше отговор. Затова си мисля, че това, което стана в Италия, под индиго ще вървят европейските избори оттук нататък. Ако Брюксел не разбере, че с регулации, бумащина и двоен стандарт не може да се командва, трудно ще се върви напред. Трябват спешни реформи, иначе евроскептицизмът ще ни залее и ще ни удави.
Интервю на „24 часа“
