Петър Кънев е роден на 18 декември 1953 г. Завършва Математическата гимназия в Ямбол и Московския полиграфически институт. Специализира Икономика на печата във Висшето графично училище в Лайпциг. Има следдипломна квалификация по Международни икономически отношения във ВИИ „Карл Маркс“ (УНСС), специализация в Холандия, Русия, САЩ и Германия. Собственик на полиграфическата група „Демакс“. Народен представител от БСП от 40-ото народно събрание насам. В момента е председател на Комисията по икономическа политика и туризъм в 44-то НС.
„Бизнесът не може безкрайно да търпи игрите с него.“
„С некомпетентни чиновници и със страх доникъде няма да се стигне.“
Защо според вас завчера ГЕРБ отложиха гледането в парламента на проекта им за борба с корупцията? Щели да го гледат след 10 дни?
Според мен ГЕРБ се уплашиха. Те вече имат негативния опит от работата по Истанбулската конвенция. Този проектозакон е абсолютно грешен и безсмислен, проект от серията „объркани в превода“. Самата парламентарна група на ГЕРБ е имала много тежко заседание, на което са взели решението, че трети път да се настъпва мотиката в рамките на два месеца е прекалено много. Първият път е Истанбулската конвенция, вторият път – тази безкрайна глупост със закона за охранителните фирми, с който дават възможност на местните феодали кметовете да си създават собствена частна полиция и да печелят изборите след това с нейна помощ. Сега законът им срещу корупцията е безсмислен най-вече с това, че никой не го иска от нас. Когато разбрах, че е вкаран в дневния ред, веднага възложих на колегите от Комисията по икономическа политика и туризъм, която оглавявам, да направят един правен анализ за това кой всъщност го иска този закон. Оказа се, че това е една инициатива на Министерството на правосъдието, на г-жа Цецка Цачева, на едни млади момчета, които работят около нея.
Нали уж това било изискване на ЕС?
Обяснението, че това е изискване на Европа, е пълен абсурд. Нашите управляващи продължават да използват Брюксел за изтривалка – когато искат да прокарат нещо безсмислено, казват, че сме натиснати от Брюксел. Това между другото е много неприятно, защото настройва българския бизнес, особено малкия и средния бизнес, срещу Европейския съюз и до голяма степен поражда евроскептицизма. Оказва се, че в така наречените мониторингови доклади 2014-2015-2016 г. никъде не се изисква приравняване на наказателната отговорност на публичния с частния сектор. Нещо повече – в доклада на Европейския съюз за борба с корупцията за 2014 г. изрично се посочва, че – цитирам: „България е транспонирала правилно разпоредбите на Рамково решение от 2003 г. на Съвета на Европа относно борбата с корупцията в частния сектор“. На бизнеса са нужни спокойствие и сигурност. Това, което правят управляващите, е абсурдно. Между другото и сега в Наказателния кодекс има членове за подкуп в частния сектор. ГЕРБ се уплашиха и извадиха проектозакона си. Лично моят съвет е, че те трябва да го турят на трупчета и да не се занимават повече с тази глупост.
Но все пак корупцията е огромен проблем в България, а имаше още 6 законопроекта освен този на ГЕРБ, които те също отказаха да обсъдят в пленарната зала…
Честно казано, мен ме интересува най-много проектът на ГЕРБ и на Министерския съвет, защото той засяга 480 000 фирми и отваря широко вратата за натиск на правоохранителните органи върху частния бизнес. Неслучайно от всички становища, които се изискаха, единственото положително становище е на прокуратурата. Адвокатура, НПО-та в съдебната власт, работодателски организации, нотариати и всички са против това предложение. Безсмислено е, безумно е.
Аз като страничен в бизнес отношенията човек от техния проект разбрах, че ако една фирма е задлъжняла към друга фирма, това вече ще се смята за престъпление. И собственикът й може да бъде преследван. Така ли е?
Там е работата, че така го смятате вие, така го смятам и аз, не дай боже, така да го смята и правоохранителната власт. Защото влизаме вече в режим на наказателна отговорност и това е безумна история. Инкриминират се търговски отношения между частни субекти. Но разчитам, че този път „здравите сили“ няма да вземат връх над здравия разум. По-скоро ще стане обратното – здравият разум в ГЕРБ и чувството за самосъхранение на премиера ще проработят, за да не се връщаме повече към тази измислена история.
Аз лично не мога да разбера защо това е измислено така – от некомпетентност ли е, от някакво желание за екстравагантност, или е целенасочено?
Мисля, че всичко това, събрано заедно, плюс желанието да покажем някаква мимикрия, някаква псевдоборба с корупцията, някакви чавки да сложим, че правим нещо.
Това не е за първи път, много празни и вредни неща властта прави само с цел да я потупат по рамото, да изобрази пред Брюксел, че върши грандиозни неща.
Това е поредната точка, която искат Брюксел да им пише. Като никой не си два сметка, че българският бизнес не може безкрайно да търпи игрите с него.
Какъв е според вас верният път за противодействие на корупцията в частния сектор?
Какво значи противодействие на корупцията в частния сектор? Ако ние сме две търговски дружества и имаме взаимоотношения помежду си, това са наши проблеми. Ако едната фирма излъже другата фирма, и в момента в Наказателния кодекс има достатъчно членове и параграфи, по които аз като ощетена фирма мога да се обърна към прокуратурата и да искам нейната намеса. А да показваш непрекъснато някакво желание за промени и действия, за да се харесваш на Брюксел, при положение че самият Брюксел това не ти го иска, за мен е доста опасна игра. Крайният резултат ще е като този, който стана с Истанбулската конвенция.
Който следи работата на парламента, вижда, че когато се гледат сериозни закони, които засягат много хора, засягат народа и страната, интересът към същностните текстове у депутатите е слаб. А всеки ден вече ГЕРБ проявяват хиперактивност с цели декларации от парламентарната трибуна срещу депутати на БСП, които написали нещо в личния си фейсбук.
Няма нищо ново в това. Ще ви подаря нещо уникално – дневниците на първото Велико народно събрание в Търново, да прочетете преди 140 години какво е било. След което ще ви посъветвам да си купите 7-те тома на Симеон Радев – тях няма да ви ги подарявам, че са много скъпи. Те излязоха в рамките на последните три години, уникално нещо! Много трудно и много бавно се четат, но ще видите, че това, което става в момента в българския парламент, е бледо копие на това, което е било. При нас все пак не се бием, не се стреляме, не се ръгаме с ножове. А това, че сме стигнали до едно много ниско мерзко ниво на междуличностни отношения, винаги го е имало и предполагам, че ще го има.
Пиарите на ГЕРБ непрекъснато повтарят, че се подобрява бизнес средата у нас, а реално самият бизнес и всички проучвания сочат обратното.
Проблемът е сериозен. В икономическата комисия на парламента ние с моята заместничка Даниела Савеклиева, която е от ГЕРБ, сме се заели с една елементарна тема. В класацията на „To doing business“ на Световната банка България има едно място след стотното; по време за присъединяване на нови корпоративни потребители към мрежата ние сме на 142-ро място, доколкото помня. Повярвайте ми, двамата с нея се мъчим вече на две заседания да видим как да се вземат мерки: викахме КЕВР, викахме министри, създаде се междуведомствена комисия – е, няма отлепване! В момента държавният чиновник е препариран, самата структура е партийно изстъргана. И не коментирам само ГЕРБ, това е една тенденция, при която с ниски заплати, с некомпетентни чиновници и със страх доникъде няма да се стигне.
Вестник „Дума“
